Поради въртенето на Земята от запад на изток, Лунатга изгрява на изток и залязва на запад , премествайки се около Земята в посока в посока запад – изток.Въртейки се около нашата планета Луната непрекъснато мени своята видима форма и се наблюдава като напълно осветен диск или като тесе сърп , чийто рог може да е ориентиран надясно или наляво. Това се обяснява с различното положение на Луната спрямо Земята и Слънцето, поради което Луната е различно осветена от тях и поражда смяна на лунните фази.

Интервалът между две последователни еднакви фази е 29,5 денонощия и се нарича синодичен период
От най-древни времена хората са забелязали влиянието, което Луната оказва върху живота на Земята и са съгласували своето поведение и дейност с нейните фази. Счита се за особено благоприятно всяко ново начинания да започва при растяща Луна, най-добре скоро след новолунието, а неговото завършване е най-добре да стане в дните на намаляваща Луна, малко преди новолунието. В астрологията Луната се свързва с проявите на женският принцип – Ин, Природата, народът на една страна, майката, жената, чувствата, инстинктите, промените, водата, течностите, моретата и океаните, растежа, подсъзнанието, душата. При лунните календари дните се определят от фазата на луната. Тъй като дължината на лунния месец е приблизително 29,5 дни наброява , изцяло лунните календари бързо се разминават със сезоните. За сметка на това те отразяват точно някои други природни феномени, като например приливите  и отливитe.

-Синя луна       -Гравитационно влияние на луната

Лунни фази

Новолуние - Луната е обърната с тъмната си страна към Земята и обикновено не може да бъде видяна, тъй като се намира между Земята и Слънцето. Изключение е случая при слънчево затъмнение, когато Луната засенчва Слънцето.  


Първа четвърт - дясната половина от лунната повърхност е осветена. 

Пълнолунието продължава два дни преди и два дни след точната фаза. Луната е осветена изцяло от слънчевите лъчи. Светлината е надделяла над тъмнината, активността над пасивността. Земята се намира между Луната и Слънцето, като при това Луната е максимално отдалечена от Слънцето. 


Последна четвърт - лявата половина от лунната повърхност е осветена.



Когато Луната е тънък сърп, останалата ѝ част съвсем леко се откроява на фона на черното небе. Тази т.нар. "пепелна светлина" е открита от Леонадрдо Да Винчи и се дължи на това, че тъмната част на Луната се осветява от отразената от Земята слънчева светлина.